"Хамбургер Абендблат": Българската съкровищница почива на седем хълма
И след пет години членство в Европейския сюз, България, като туристическа дестинация, все още се намира в затруднено положение. Определена популярност в страната успяха да си извоюват предимно курортите Златни пясъци и Слънчев бряг, наричани още „Балерман на Черно море”. При това България може да предложи много повече от "максимален купон" на "минимални цени". Например пътешествие във времето в съвсем малко пространство, което не може да се направи никъде другаде в Западна Европа.
Разходката из Пловдив прилича на познавателен обход през столетията. Обликът на втория по големина град в България, който подобно на Рим е изграден на седем хълма, е също толкова ясно белязан от следите на римски и турски владетели, както и тези на арменски търговци и социалистически майстори-строители.
Символът на града – добре запазеният амфитеатър – е открит случайно при строителни работи през 70-те години. Римляните са възложили през втори век строежа на една внушителна арена за над 6000 посетители. Тя се ползва и днес: Всяко лято седалките се пълнят, когато на сцената се играе театър на открито.
Който успее да се пребори с краткото, но стръмно изкачване до амфитеатъра, може да се подкрепи със свежа цитронада и ще бъде възнаграден с фантастичен изглед над градските квартали. Малкото кафене непосредствено над театъра се посещава от местни студенти по изобразително изкуство от близкия университет, чуждестранни туристи и излезли на разходка хора. Атмосферата е интернационална.
Дори само гледката кара посетителя да разбере какво е довело гръцкия поет Лукиан до възторг, пишейки: „Това е най-големият и най-красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му.” Когато през втори век Лукиан е стигнал до тази си преценка, той не е можел да предвиди по колко различен начин съответните владетели ще тълкуват понятието „красота” в течение на времето.
С малко фантазия колоните на амфитеатъра образуват прозорец, през който на хоризонта могат да се разпознаят огромните панелни постройки от по-новите градски квартали.
Старият град може лесно да се опознае, тръгвайки от амфитеатъра. Особено живописна е разходката през ранна есен, когато потискащата лятна жега е отминала. Пловдив дължи приятните си около 20 градуса през септември на своето местоположение, което е на почти същата географска ширина като Барселона. Великолепните градски къщи с цветни фасади, украсени с дърворезби и изрисувани орнаменти, напомнят за разцвета на града в края на 19. в. Френският поет и историк Алфонс дьо Ламартин, който през 1833 г. е живял за няколко месеца в стария град, счита: „Едно от най-прекрасните местоположения, които човек може да си представи за един град.” Малко по-късно настъпва истински строителен бум. Тогава богати търговци, банкери, учени и собственици на магазини са предпочитали да се установят в този квартал, чийто тесните павирани улички, красивата православна църква и грижливо подредените градини му придават почти пасторален чар. Който желае, може да хвърли поглед в почти всяка къща. Повечето са запазени с целия им интериор и са достъпни за посетители.
И от биографията на собствениците може да се научи много. Голяма част от жителите са подкрепили освободителното движение, което през 1878 г. води до основаването на българската национална държава. Някои помещения от внушително голямата къща на търговеца Димитър Георгиади служат днес за музей, в който са документирани събитията от Възраждането, както се нарича периодът на освободителната борба. Освен това могат да се посетят кафетерията, кантората и просторното антре на някогашния собственик.
Съседът на Георгиади, Стефан Хиндлиян, е пожелал за изграждането на къщата си само най-доброто: мрамор, мебели и тапети от Истанбул, Венеция, Санкт Петербург и Стокхолм са разкрасявали обзавеждането му. Но банята е върхът на майсторството: Докато повечето пловдивчани някога е трябвало да се снабдяват с вода от обществените кладенци, още през 1840 г. в къщата на Хиндлиян от крана е течала топла и студена вода.
Докато Старият град преди е бил един пулсиращ жилищен и търговски квартал, днес той подслонява предимно туристите с дигитални камери, а времето в него изглежда като спряло. За да се насладите за момент на това спокойствие, е добре да постъпите като една от местните котки - да седнете в един от приказно красивите дворове под сянката на смокини и орехи и да премрежите поглед пред слънцето. Посетителят задължително трябва да включи в разходката си една от православните църкви, които за западноевропейците изглеждат малко екзотично със своите богато украсени иконостаси и блестящите в наситени цветове стенописи. Който желае може да запали, подобно на българите, свещ за близките си, която струва само няколко евроцента. Вечер ресторантите в стария град привличат както чужденците, така и местното население. Никой не бива да се притеснява от буквите, изписани на кирилица, тъй като в повечето заведения местните специалитети като "шопска салата", "шашлик в гърне" и "баклава", могат да се поръчат и на английски език.
Спускайки се отново в низината, в подножието на хълма се вижда една иззидана с червени тухли кула, която се оказва минаре. До нея се издигат деветте блестящи метални купола на Джумая джамия. Този божи храм е изграден през 14-ти век върху останките на християнска църква. Мюсюлманските султани, които са владеели Балканите близо 500 години, са възприели известна политика на толерантност спрямо юдеи, католици и православни християни. Джумая джамия, която се причислява към една от най-старите на Балканския полуостров, е повече от обикновен архитектурен паметник: Тя все още служи като място за събирания на мюсюлманската общност, която съставлява най-многочисленото религиозно малцинство в страната.
Но и „нощните птици” познават този божи дом много добре. Джамията се намира в непосредствена близост до „булеварда на разкоша” – бул. „Александър Батенберг”. Разходката през времето тук ни води директно през 21 век, а може би и в някои от множеството таверни, клубове и барове, от които до ранни зори звучи "балкански поп". Дългата забава е възможна не само на Златни пясъци.
/Със съкращения/
http://www.abendblatt.de/reise/article2403925/Bulgariens-Schatzkiste-ruht-auf-sieben-Huegeln.html