Вие сте тук: Начало Медии Кметът на Пловдив Иван Тотев: Винаги сме били културна столица, но сега и другите го признаха

Кметът на Пловдив Иван Тотев: Винаги сме били културна столица, но сега и другите го признаха

Медия: вестник "Преса", автор: Ваня Драганова

- В последните месеци световни медии рекламират Пловдив като град, който непременно трябва да бъде видян. Значи ли това, че той вече добива известност по света?


- За голяма част от света Пловдив все още е непознат, за съжаление. Както повечето български градове, както и България като страна. Ние сме функция. Не може държавата ни да е непозната по света, а хората да знаят нещо за някой неин град. Нещата започнаха да се променят с влизането ни в Европейския съюз, попаднахме в полезрението на много институции, дори Лувърът ни забеляза и скоро там ще има изложба с наследството на траките. А експонатите от Пловдив в тази експозиция са най-много. Но има да се прави още много. България е едно прекрасно място за живеене, Пловдив е чудесен град, но 45-те години на социализма са му повлияли много зле. Преди той е бил един космополитен и търговски град, местни индустриалци са притежавали пристанища и складове по цялото Беломорие, търгували са с цяла Европа. А след това държавата е била затворена в такива граници и е станала толкова далечна дори и за съседните страни. Така че днес просто имаме имиджов проблем.


- Как решавате този проблем?


- Естествено, Пловдив се опитва да изпъкне с това, че ще бъде Европейска столица на културата през 2019 г., с това, че е център на икономическа зона „Тракия“. Ние развиваме икономическата зона и сме прекрасно място за инвестиции. Важен фактор в това развитието e летище Пловдив, за което много разчитаме на държавната подкрепа. В последните години градът наистина много дръпна напред, виждаме новини за нас във всевъзможни световни медии, почти всеки месец се говори за нов инвеститор, налице е една много сериозна индустриална концентрация в околностите на града, само в момента се строят 3 големи предприятия, които ще разкрият между 3000 и 5000 работни места. Това обаче не ни стига, ние искаме да се сравним с Дюселдорф и Дортмунд, с големите и средните европейски градове.


- Спечелването на титлата „Европейска столица на културата през 2019 г.“ ли е върховото постижение на последните години?


- Със сигурност това ни изпраща в съвсем друга орбита и обръща тенденцията, защото доскоро Пловдив беше неглижиран. Културната столица е нещо, което се повтаря сигурно на 50 години, и е възможно в рамките на нашия живот да не видим друг български град - столица на Европа.


- Пловдив спечели безапелационно, но имаше и подмятания за кандидатурата.


- Както винаги става у нас. Но Пловдив просто беше най-подготвен, затова и резултатът беше 8 гласа за нашата кандидатура от общо 12. Ние погледнахме много сериозно на този въпрос, а всички останали се плъзнаха по клишето, че в града нищо не се случва. А не беше така - в последните години много неща се промениха в културния живот. Нощта на музеите и галериите например тръгна от Пловдив и започна да набира такава скорост, че и други градове започнаха да организират такива събития. И когато дойде едно компетентно жури, в което имаше и експерти от чужбина, усилията ни бяха оценени.


- Чие беше решението журито да бъде заведено в „Столипиново“, защото то е част от концепцията за културна столица, но без там да се лъска и чисти? Струваше си да се види как гледат тези хора, които сигурно никога не са влизали в подобно гето.


- Ние взехме решение да бъдем честни. И в това интервю аз не правя реклама на Пловдив, искам да бъда откровен. Затова и пред журито посочихме проблемите и казахме как искаме да изглежда градът през 2019 г. Посочихме какво планираме, как искаме да променим средата чрез култура и тази наша честност беше високооценена.


- И как ще изглежда Пловдив през 2019 г.?


- Първото, което трябва да кажа, е, че културната столица не е просто един календар - поредица от концерти, спектакли и други събития. Това е една пълна промяна. Става дума за трайни проекти, които ще продължат да съществуват и след това - например за построяването на изцяло нова художествена галерия, която да бъде на нивото да показва картини на Моне и Рембранд. Ще бъде обновено затвореното от години кино „Космос“, а полуразрушените тютюневи складове ще бъдат преосмислени като пространства за култура. Ние вече работим в тази посока, големи археологически обекти като Римския стадион, Античния театър и Малката базилика бяха обновени и резултатите са ясни. Пловдив е единственият град, който за миналата година отчита двуцифрен ръст на туристите. На фона на общия спад на туристическия поток в страната от 8-10 на сто ние имаме 18% ръст на продадените нощувки. Така че чрез култура ние ще променим града, защото е прекрасно да инвестираш в град, който е културна столица, прекрасно е да живееш тук или да посетиш такова място. Така че се надявам до 2019 г. Пловдив да надскочи националното ниво и вече да не е функция на имиджа на държавата. Можем да светнем на картата на Европа извън контекста на страната. А това може да помогне и на другите градове. Просто трябва първи да покажем, че сме едно добро място за културен туризъм, и така да променим отношението към страната. Защото е безумие в страна, която е на трето място в Европа по археологически и културни паметници, едва 2% от чужденците да идват на културен туризъм.


- Има ли основополагащ градски проблем, който искате да решите? Не говоря за ремонти на улици и изграждане на осветление, а за нещо наистина трайно, което надскача хоризонт от 10-20 години.


- Ние вече работим по такъв проблем и това е Античният форум, който ще бъде превърнат в подземен музей под площад „Централен“. Този форум беше продаден преди повече от 10 години и това е едно от най-големите посегателства в историята на Пловдив. Не крия, че за да си го върнем, трябваше да дадем доста пари, направо кръв ми капе от сърцето, но в дългосрочен план връщането на форума на общината ще се окаже добра сделка. Сега планираме площадът да бъде на две нива - археологията на подземното и съвременността над него. В света няма да има друг такъв площад. Виждал съм нещо подобно в Краков, но то е бледо подобие на това, което ще направим в Пловдив, защото тук става дума за площ над 30 дка. Ние направихме международен конкурс за преосмисляне на площадното пространство, в който участваха 125 проекта от 41 държави от 6 континента. Такова нещо не се е случвало никога у нас. На първо място беше класиран проект от Португалия, на второ - от Италия, и на трето - от Германия. Така че ще разкрием целия форум на Филипопол, който е квадрат с дължина на стената 130 метра. Ще покажем основните улици чак до южната крепостна стена. Над този подземен музей ще има пешеходна зона, но не плътна и всеки ще може да вижда археологията, докато се разхожда, дори и да не слезе до подземното ниво.


- Как върви премахването на крещящи реклами и кичозни статуи около заведенията в центъра на града?


- Ние сме първият град в България, който прави подробен устройствен план на централната си част. В него предвиждаме премахване на климатиците и унифицираме изискванията към вида на фасадите и рекламните съоръжения. В Закона за устройство на територията няма такива текстове и на практика ние го надграждаме. Работим по това трета година и вероятно ще ни отнеме най-малко още две, но след това Пловдив ще бъде единственият град, в чийто център ще има еднакво възприятие на старите сгради. Като отидеш в Рим или във Валета, виждаш, че това вече е направено. И при нас ще стане, макар че е много трудно.


- Хората, които живеят в Пловдив, но не са оттук, често казват, че пловдивчани имат себе си за специален вид хора. Има ли го това различно самочувствие според вас и на какво се дължи?


- Да, защото е много трудно в рамките на един период от 50 до 100 години да пречупиш духа на един град. Голяма част от историята на Пловдив дори не е свързана с българската държава, той винаги е бил централен град за много империи - и за Одриската държава, и за Рим, и за Византия, дори и за Османската империя. В Пловдив още има някаква носталгия по Източна Румелия, защото за Съединението и времето, когато градът е бил столица, са написани страшно много книги. Хората тук имат дълбокото усещане, че са се родили в един град с особена важност, и това за кратък период на неблагополучия на града не може да изчезне. Затова и когато Пловдив беше избран за културна столица на Европа, пловдивчани реагираха само с едно: „Естествено! А кой да е?“ Това не беше възприето като завоювана победа, защото ние всички си знаем, че Пловдив е културна столица, просто сега и другите ни го признаха.