Цялостна консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс "Крепостна стена с кула и раннохристиянска базилика"

Това ще е пилотен проект на фондация "Америка за България", чиято мисия е да подпомага българското културно-историческо наследство. Идеята на проекта е да се създаде работещ модел за социализация на ценен археологически обект в съвременната градска среда.

Проектът е ситуиран на място в междублоковото пространство на блокове 22 и 23 на бул. "Мария Луиза".

На 12 май посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов и областният управител на Пловдив инж. Иван Тотев стартираха работата по археологическия комплекс „Малката базилика”.

Те инспектираха реставрацията и напредъка на българо-американския проект за възстановяване на обекта.

Готови сме да стартираме този проект, като до края на лятото се надявам да имаме вече много сериозен напредък по него, каза областният управител Иван Тотев. Проектът касае няколко имота, като по-голямата част от тях беше държавна, а една малка част застъпваше общински имот, поясни Тотев. През последните няколко месеца, много скоростно, с община Пловдив и главния архитект успяхме да направим всички процедури, така че да се подпише акт за държавна собственост върху целия парцел, добави той. Това беше необходимо условие за издаване на строително разрешение и започване на строително-монтажните дейности.

Проектът се очаква да бъде завършен през лятото на 2012 година.

История на обекта:

През 1988 г.
При строеж на жилищен блок 23 на бул. "Кн. М. Луиза"  е открит и проучен сектор от крепостната стена с правоъгълна кула. Вариантите за запазването му на място са довели до разширяване на проучвания сектор в западно и източно направление.

През 1991 г.
В непосредствена близост до крепостната кула в укрепения сектор се попада на раннохристиянска базилика с подови мозайки, представляваща трикорабна едноапсидна сграда с притвор. Базиликата е функционирала с преустройства през два основни строителни периода с непроменени размери през V и VІ век. Общата дължина с апсидата е 20 м, а общата ширина - 13 м. 

През 1995 г.
Обектът получава статут на паметник на културата от национално значение. С преместването на жилищния блок в източна посока извън античната крепостна стена и последвалите до 1998 г. археологически проучвания е локализиран елинистически некропол (ІV – ІІ в. пр.Хр.), застрояване от І – ІV в. с жилищни сгради и занаятчийски работилници, над които през ІV – VІ век се е разположил раннохристиянският некропол на Филипопол.

През 1999 г.
по проект “Красива България” бяха реализирани дейности на терена на Малката базилика, целящи запазването на мозайките до момента на тяхното експониране, който така и не настъпи през последвалите години. Тогава бе реализирано временно покритие на баптистерията с пясък и тънка бетонна плоча, които вече са обрасли с висока храстова и дървесна растителност. Част от  останалите на терена подови мозайки са демонтирани и прибрани на съхранение.

Археологическият комплекс е паметник на културата с национално значение. Комплексът включва сектор от източното трасе на крепостната стена на Филипопол от ІІ-ІV век с дължина около 20 м, заедно с разположените западно от нея Раннохристиянска базилика от V-VІ в, по-известна като Малка базилика, улица от системата кардинес с посока югозапад – североизток и части от антична сграда западно от улицата.

Археологическите проучвания са проведени в периода 1988-1998 г. под ръководството на археолога Мина Боспачиева. Намерените полихромни подови мозайки с ктиторски надпис се равняват по стойност на едни от най-добрите образци на световното ранннохристиянско изкуство.

Идейният архитектурен проект включва цялостна пространствена организация на археологическата среда с фокус върху останките от малката раннохристиянска базилика, която ще бъде покрита със защитна сграда - реминисценция на базикален тип, без сляпо подражателство и без профанизиране на идеята за "графична" реконструкция.

На север от нея се разполага нова нискоетажна застройка с обслужващи функции със стъклени пластични фасади на юг към зелено експозиционно пространство. От югоизток по тротоара на бул. "Мария Луиза" се предвижда подобна павилионна застройка, оформяща двуетажен обем към експозиционното пространство, пешеходно преминаване от тротоара на булеварда на археологическо ниво през отворени, но покрити пространства.

До базиликата ще се достига по античната улица кардо, експонирана “in situ” (в позиция), нивелирана и реинтегрирана за удобно пешеходно приминаване.

На археологическо ниво новата застройка ще се насити с обслужваща дейност, свързана с културно-опознавателния туризъм. На изток експозиционното пространство е ограничено от трасето на крепостната стена на Марк Аврелий с кула, която проектът предвижда да сигнира за по-голяма пространствена изява с пълзяща зеленина върху метална конструкция.

На терена чрез сигниране на зидариите ще се експонира параклисът, намиращ се на юг от южния кораб на базиликата, както и всички останки – зидове и настилки от антични сгради, разкрити в обхвата на комплекса.

Предвижда се цялостно експониране на първия строителен период за базиликата и на втория строителен период на баптистирия и източните части на двата странични кораба.

Финансиране:
За финансирането на проекта бе подписан тристранен договор между Министерството на културата, Областната администрация – Пловдив, и фондация "Америка за България".

Реализацията на проекта е разделена на два етапа.

Първият етап е на стойност 700 000 лв., включващ цялостната реставрация и експониране на Малката базилика, ще се финансира изцяло от фондация "Америка за България" в рамките на една година.

Втори етап - ще се изпълни поддържащата инфраструктура – информационно-посетителски център, малко кафе и магазин за сувенири, за които ще бъдат отпуснати 300 000 лв. от културното министерство.

Партньори

Министерството на културата - http://mc.government.bg/
Областна администрация - Пловдив - http://www.pd.government.bg/
Фондация „Америка за България” - http://www.americaforbulgaria.org